Парти-фарти

Истинският ветеран от кафявия фронт знае, че винаги трябва да се вслушва в дълбоко скритото си чревно аз, дори когато сигналите са с мистично-пожелателен характер и все още се ретранслират от системата за ранно предупреждение.

Но заплеснат в зациклилото си предкомпютърно съществуване и други тривиални условности, аз лекомислено пренебрегвам леките намеци изотвътре и още неразтоварил сутрешните складови наличности, се отправям към сериозно изпитание за волята и ректума ми - градинско пържолено парти.

С течение на времето и натрупване на погълнатото, ситуацията започва кризисно да ескалира, като тежестта откъм работния край инициира болезнено-спешни родилни контракции, каращи ме да впрегна последни сили в задържане на бушуващите стихии, докато с капки пот по челото отлагам момента на истината.

Но съдбовният час на истината рано или късно настъпва и чрез няколко измамно-обходни маневри ужким разглеждайки двора, ловко се шмугвам във външния кенеф, за да отдам дължимото на ядосаните фекални богове, смирено приклекнал над старозаветния олтар с форма на триъгълна дупка.

Трескави секунди на обратно броене, импровизираният Байконур изстрелва мощен непилотиран снаряд с форма и консистенция на горд планински масив, а въпреки старателните ми опити за звукова дискретност, събитието е ознаменувано с протяжен осцилиращ сигнал, доста сполучлива имитация на Хищника.

Допускам, че драматичните обрати едва ли са останали неусетени от разпънатата в непосредствена близост градинска маса.

Приятен апетит, скъпи гости.