Болярски въжделения

За нормалните хора може би не е нормално да се тъпчат със зор и псуене барабани в гъзарско двуврато купе, да се прекосява почти цялата мила родина (или поне това, което е останало от нея), за да се свири в почти анонимно мазе пред хора, които са там не защото познават и харесват музиката ти, а по съвместителство в общия случай.

Но аз никога не съм спадал към графата на нормалните, колкото и проблеми щяха да бъдат решени, ако спадах.

Факт е, че Търново е красив, чист и приветлив град, който посещавам винаги с удоволствие със или без повод.

Факт е, че музикантстването е болестно състояние за цял живот и колкото и трезвата мисъл да нашепва (или крещи в някои случаи), че музиката, която се опитвам да правя, не буди почти никакъв интерес у околните, освен учтивото демонстриране на внимание поради приятелство, то това няма да ме спре да я пробутвам навсякъде, където е възможно.

Факт е и че Мелон е много приятен клуб с учудващо добър и чист звук, въпреки минималистичната си сцена, а позитивизмът и искреността на хората оттам могат да сломят временно дори моя хардкор корав кафяв мироглед.

Но за съжаление въпреки тези предпоставки, все пак успях да осера достойно пейзажа, верен на принципите си да се пъна повече, отколкото ми се простират скромните възможности.

Добър съм в намирането на убедително звучащи оправдания, но това не променя факта, че ако бях поне средно добър в инструмента си, нямаше да се осирам зловещо всеки път, когато се налага да транспонирам поредния брейк за намаления си сет, нямаше да се силя толкова да блъскам, въпреки че неозвучените ми томове се чуваха достатъчно добре, нямаше в последния момент преди началото да си настроя барабанчето толкова тъпо, че да няма никакво отскачане и да трябва да го блъскам и него, като резултат от това нямаше да отмалея на половината концерт и да грохна, неуспявайки да си изсвиря собствените неща и навличайки любимата кахърна физиономия, видна от снимковите доказателства.

Както и да е, добавям още малко към все по-големия списък на Нещата-които-трябва-да-се-науча-да-не-правя-за-да-съм-по-добър.

Ето и единственият ми читав кадър от вечеринката, малко преди да пусна поукър фейса.

Comments

Негре, изглеждаш като човек, внезапно проумял поразяваща истина за себе си, или сетил се, че е забравил включен котлона в апартамента (и е на стотици километри от него).
Или внезапно усетил, че заедно с поредната ловко пусната пръдня на бял свят е изпълзяло и нещо в по-различно агрегатно състояние. Било то буквално или преносно.