Mini me pt. 1 - подът

След дълги години планиране, въображаеми планове и отлагане, една кратка реч пред милите съкооператори беше достатъчна, за да завзема един брой таванско помещение,  находящо се точно над мавзолея, с цел изнасяне на шумните занимания, извършвани посредством знаете какво.

След половин година плащане на наем и подмотване, без да свърша каквото и да било от плануваните облагородявания, виртуално се сритах в гъза и хванах зегето.

След дълго умуване и ровене из gearslutz, поизбистрих сравнително конформистка концепция за обезшумяване, предвид вечната финансово-сексуална криза в портфейла на всеки уеб-нат дезигнер.

След първоначалното изхвърляне на изостанали от соца кооперационни боклуци и домъкване на първата пратка мат'рял, нещата изглеждаха така:

Няколко посещения до Баухаус по-късно, се събра достатъчно дървения за сътворяването на следната скара от греди, лежаща на пода върху гумени крачета, изрязани от антивибрационна лента за климатици:

Рязането на каменна вата без маска и ръкавици е глупаво деяние, но който е прост, си е прост:

Качването на огромни и също толкова тежки ОСБ плоскости пък е изключително тежко деяние, което изпълни цял следобед с цветисти и искрени псувни от трима потърпевши, но пък плоскостите си свършиха работата, затваряйки конструкцията така:

И като резултат, т.нар. плаващ под, за който искрено се надявам наистина да утрепва по-сериозната част от вибрациите, на които смятам да го подложа, е готов:

Неблагодарното наливане на пари, които нямам, с неясна цел, от която като че ли вече не изпитвам кой знае какво удовлетворение, тепърва започва, но така да се каже, основите са положени, буквално и преносно.