Ракови неволи, част поредна

Недовършеното бачкане се измерва в уханни и кафяви тонове, съдържанието на портфейла е строго сексуално, а нови пластове прах се бутат със старите за жизнено пространство върху отдавна непипвания (не)музикален инструмент.

Но това не пречи на шлосерските идеи да връхлитат изневиделица като диаричен пристъп у диригент и съответно отново хващаме бормашината с налудничав блясък в очите.

След половинчатия успех на тук описаните самоделни операции по въпросните 7 ключови позиции останаха следните проблеми:

твърде къса шпилка, върху която тамският уингнът бегло се крепи на 2-3 оборота резба

Твърде дълга гайка, която стърчи дразнещо навън от шпилката от другата страна на същите 7 right angle клампа

Решението идва под формата на операция на сливиците през гъза, а именно изкормване на ценни суровини от най-долния и мизерен мултикламп на Stagg:

Ловко разглобяване разкрива целта:

И кратка схватка с нитовете ни осигурява двата желани артикула:

Достатъчно дълги шпилки с необходимия размер и форма на задника

Хромирани гайки с подходяща дълбочина

Няколко премерени удара с чук по-късно вече имаме по една успешно имплантирана дълга шпилка в right angle кламповете, на която Тамската врътка кораво се завива с цялата си резба:

А от другата страна си остава старата по-къса шпилка, но затегната с хромирана гайка точно по мярка:

Изостаналите къси шпилки от раковите клампове влизат обратно в китайския си донор, който почти неразличим от оригиналния си вид, вече е готов за гастрол в продавалник дот цом:

Фекално-риторичният въпрос дали всичко това беше чак толкова нужно плавно кръжи над празната глава на тукпишещия, но в свое оправдание мога да кажа, че по гореописаните 7 критични точки вече имах 1-2 нещастни случая на извадена от зор резба поради пренатягане, така че поне в това отношение промяната е не само псевдо-естетична. 

Също така виси и въпросът откъде по дяволите да намеря още два донора, след като отмъкнах последните изостанали два от динакорд, но интернетът засега мълчи по този въпрос.