Ракови неволи pt. 3

След известен период на затишие, мисловните напъни за барабанно строителство започнаха да се надигат отново в изпушилата ми от друпализъм глава.

По време на редовното подреждане и инвентаризация на купчината железа, известна като "резервни части", реших, че мога да се заема с един проект, който обмислям от доста време, а именно стойка за барабанче, подаваща се хоризонтално от рак системата.

Основният липсващ ми досега елемент се оказа, че фигурира в магазина на конспиративните психопати от райзинг форс, които са надокарали най-различни гибралтарски чарколяци. Става дума за наследника на досегашния SC-RBA, а именно това:

Разликата с предшественика му е, че има три отделни пластмасови вложки, всяка от които е за съответния диаметър тръба - 3/4, 7/8 и 1 инч, известни в нормалния свят като 19, 22 и 25мм. Както и че заради позаздравената си конструкция е значително по-стабилен.

Вече добре познатото описано тук окачване на въпросния тръбен аксесоар е същото като на стария модел, но Гибралтар са решили да сменят нормалните болтове със съвсем малки безглави такива, които определено не биха могли да постигнат търсената от мен индустриална стабилност. Заради това ги смених с любимите ми черни инбусни болтове:

След което им освободих път за развитие чрез обичайната бормашинна интервенция:

След монтажа обаче се оказа, че стърчат малко прекалено навътре:

И се наложи да оглася тихия петъчен следобед в квартала с малка нежна интерлюдия за флекс и балкон.

И вече детайлът, включващ изостанала от предишни рязания 22см тръба и съответния здраво завинтен за нея кламп, придоби готова за употреба форма:

Няколко проби, мерения и нагласяния, съчетани с изравяне на още чарколяк от архива, доведоха до финалния резултат, а именно стойка за барабанче, закачена за рак системата, фиксирана отвсякъде с мемори локове:

Като предимство на новата конструкция бих могъл да изтъкна това, че успях да се оттърва от предпоследната гадна тринога стойка в сета си (за фуса също имам пъклени планове, но за това - друг път), а тя досега винаги ме нервираше най-вече със склонноста си да бяга из целия под по концерти. А и сега ще прахосмуча по-лесно под барабанчето.

От друга страна не съм съвсем убеден в издръжливостта на конструкцията във времето въпреки сравнително сериозния римшотен тест, на който я подложих днес. Но за момента нещата изглеждат значително по-добре, отколкото си мислех, че ще се получат, така че можем да обявим резултата за успешен.

Между другото, ако случайно някой е заблуден по въпроса, държа да подчертая, че стагг са шибани китайски боклуци:

Добре, че поддържам добре снабден военен резерв.