Мавзолеят
След цифром и словом три месеца животински хамалски труд, редуван с масивно изпилване на нерви по адрес на всякакви видове хитреене, наглеене и надлъгване от страна на толкова любимите на целия български народ "майстори", системно затъпяване поради общуване с примитивни човекоподобни същества по складове за строителни материали и нагълтване с обилно количество строителен прах, мога официално да доложа, че построяването на Мавзолея приключи.
След акумулираната в началото на процеса депресия поради тоталното изтриване на всичките ми детски спомени, свързани с това място, както и засилващата се агресия, резултат на наложилите се компромиси, промени и осирания в големия план, постепенно се възцари всепоглъщаща индиферентност и апатия към цялата ситуация.
Която пък неусетно доведе до измъчената, немощна и вяла еякулация, наречена Край на ремонта.
Естествено, почти нищо не се получи така, както си го представях първоначално. Наложи се да изрежа някои неща от бюджета, за да вместя останалото, имаше не едно и две осирания заради безсмислен майсторски майсторлък, за други пък съм си виновен изцяло аз и вечното ми незнание какво точно искам.
Всички около мен се надпреварват да ме тупат по гърба, било то виртуално или реално, обяснявайки ми как се втелявам прекалено и подобни отклонения били "нормални" и без тях "не може".
Но на мен все пак ми се струва, че когато сипваш петцифрени суми за подобна операция, оправданията за нормалност и неможене са неприложими.
В крайна сметка философски бихме могли да определим резултата като свеж, светъл и ведър, но все пак в начални краски клонящ към толкова добре познатата ни кафява тоналност.
Буквално и преносно.
Както и да е, ето визуални доказателства:
Comments
Коментар от Boreto на Permalink
Коментар от vanio на Permalink
Коментар от Victor на Permalink
Коментар от nname на Permalink
Коментар от BrowseMan на Permalink