Subscribe to

Вече е официално, в събота изчезвам от терминал две по посока едно кратко пътешествие из европейските летни фестивали в (не)качеството си на дръмтехник в екипа на баба ви Лита Форд, която противно на очакванията е още жива.

Както една определена (често пъти освидетелствана) прослойка хора са твърдо убедени, че съществуването им е част от огромна общосветовна конспирация, целяща да ги прецака, така и аз все повече започвам да се убеждавам, че у мен съществува второ съзнание, което контролира отделителните процеси и хич не ме харесва.

За нормалните хора може би не е нормално да се тъпчат със зор и псуене барабани в гъзарско двуврато купе, да се прекосява почти цялата мила родина (или поне това, което е останало от нея), за да се свири в почти анонимно мазе пред хора, които са там не защото познават и харесват музиката ти, а по съвместителство в общия случай.

Pages