Subscribe to

След цифром и словом три месеца животински хамалски труд, редуван с масивно изпилване на нерви по адрес на всякакви видове хитреене, наглеене и надлъгване от страна на толкова любимите на целия български народ "майстори", системно затъпяване поради общуване с примитивни човекоподобни същества по складове за строителни материали и нагълтване с обилно количество строителен прах, мога официално да доложа, че построяването на Мавзолея приключи.

...на крайния квартал.

И не помня откога не съм срал.

Смътно си спомням кой ден от седмицата сме, прашното циментно ежедневие с кафяви екзистенциални нюанси изстисква и малкото живот в мен, останал като позитивна нагласа от турнето.

Яденето е спорадично, дневните усилия са главно на адреналин, а полагането на продукция е рядко, накъсано и незаслужаващо литературни описания.

Мразя го този мавзолей. Писнал ми е вече на кура.

Колкото и да е хейтърски начин за гледане на света, не мога да оценя по достойнство дадено музикално събитие, когато се провежда в среда на ултра противни мазни wannabe хайлайф снобари.

Pages