След поредната озадачаваща мистерия на порцелановата арена ме обзе следният философски въпрос.

Защо след плавния пневматично-категоричен процес и мощно производство на монолитен валцуван екземпляр, в момента на приводняване и съответно разкъсване поради сериозен размер и тежест, едната половина подло потъна на дъното на белия дансинг, а другата гордо продължи да плува, порейки миниатюрните вълнички?