Колкото и някои да не си признават поради криворазбрана гордост и комплексарщина, преди излизане на сцена винаги се наблюдава известен вътрешен дискомфорт.
Допускам, че при всеки човек подробностите се проявяват по различни канали, но при мен са главно през задния.
За да започне големият заминателен ден в задължителния кафяв нюанс, точно 20 минути преди срещата на летището се прееба резбата на централния винт на чинелния хардкейс, който дори не е мой. За щастие сравнително бързо успях да се справя с възстановяването на статуквото, но ми се стори, че това бяха най-инфарктните мигове с елементи на истеричност и безизходица, които са ми се случвали напоследък. По пода вкъщи още се търкалят няколко тръбни ключа, триъгълна пила, клещи и флакон WD40.
Както миналия път споделих за турнето на минималната публика на кафявите ми въжделения, а след което така и не описах никакви подробности от него, така и този път забравих да обявя, но пък мисля да документирам надлеждно преживелиците.
Created by Arrakis Studio