Мавзолеят

След цифром и словом три месеца животински хамалски труд, редуван с масивно изпилване на нерви по адрес на всякакви видове хитреене, наглеене и надлъгване от страна на толкова любимите на целия български народ "майстори", системно затъпяване поради общуване с примитивни човекоподобни същества по складове за строителни материали и нагълтване с обилно количество строителен прах, мога официално да доложа, че построяването на Мавзолея приключи.

След акумулираната в началото на процеса депресия поради тоталното изтриване на всичките ми детски спомени, свързани с това място, както и засилващата се агресия, резултат на наложилите се компромиси, промени и осирания в големия план, постепенно се възцари всепоглъщаща индиферентност и апатия към цялата ситуация.

Която пък неусетно доведе до измъчената, немощна и вяла еякулация, наречена Край на ремонта.

Естествено, почти нищо не се получи така, както си го представях  първоначално. Наложи се да изрежа някои неща от бюджета, за да вместя останалото, имаше не едно и две осирания заради безсмислен майсторски майсторлък, за други пък съм си виновен изцяло аз и вечното ми незнание какво точно искам.

Всички около мен се надпреварват да ме тупат по гърба, било то виртуално или реално, обяснявайки ми как се втелявам прекалено и подобни отклонения били "нормални" и без тях "не може".

Но на мен все пак ми се струва, че когато сипваш петцифрени суми за подобна операция, оправданията за нормалност и неможене са неприложими.

В крайна сметка философски бихме могли да определим резултата като свеж, светъл и ведър, но все пак в начални краски клонящ към толкова добре познатата ни кафява тоналност.

Буквално и преносно.

Както и да е, ето визуални доказателства:

Comments

Освен че изглежда супер е.......супер:) Решително си изтрил "соца" от тази най-близка до очите ти действителност:) И стига си хленчил - нищо чудно ако беше реализирал всичките си виждания (имайки предвид изначалния ти "кафяво-светлоглед") да беше се получила бърлога подходяща за задълбочаване на перманентната ти депресия. Може би е момента официално да ни поканиш на купон с повръщане:)
разбирам идеално какво изпитваш, защото и на мен ми се случи преди няколко години (когато терасата ми беше боядисана в розово от едни цигани). и аз по същия начин не разбирам защо по дяволите всеки ти обеснява че е нормално да се примиряваш с хиляди дефекти и немарливости около теб че и вкъщи.. и все пак, викторе, ти си проклето мрънкало, което никога няма да е напълно доволно от нищо. следващия път просто си спести 5-цифрените суми (които повечето хора около теб нямат и никога няма да имат) и ги вложи в барабани или нещо, което ще те направи по-щастлив. освен това, намирам за доста цинично да изпляскаш снимки на перфектния си, огромен апартамент в блога си и да скимтиш колко е гадно всичко. нагло е някак..
Не е огромен апартаментът, а е широк обективът. :shifty: А петцифрените суми да бяха мои, да ги бях вложил където ми се ще, но уви, дори в напреднала възраст ми се налага да се съобразявам с господственото положение на тези, които използват предлога, че ми правят подарък, да се опитват да ме контролират глобално. Не че някога ще успеят. Настоящите снимки са по-скоро илюстрация на факта, че колкото и добри желания и добро финансиране да има човек, винаги има как да се промъкне вечният кафяв аспект в цветовата гама, за да ти напомня за себе си до края на мизерния ти живот.
пак доста добре е станало жилището, не всеки живее в такова. ако имаш време напиши един пост за цените на този тип ремонти, кой майстор какво може и какво взема, кое колко време отнема и т.н.
Вратата на екскрематориума е култова.... :). Наведе ме на брилянтната идея, да подменя моята някой ден, с такава от хладилна стая. Само трябва да измисля воркараунд за бъга с отварянето само отвъншната страна. Инак лично на мен, ми допада много крайния резултат от процедурата по "освежаването", и най-вече преобладаващото бяло. Много гот :).