Subscribe to

След като експедитивно и с вещина съм реагирал на природния зов и вече съм заел ниска стартова позиция на трона, посягам с палав пръст към айсиктира с идеята да си дочета на спокойствие поредния разказ за Шерлок Холмс докато специализираната мускулатура откъм работния край върши своята възвратно-постъпателна работа.

Спареният от задушната сутрин задник е залепнал за изкуствения стол тип директорски, на който се разплува отчаяното ми нежелание да подхвана омачканите листове със схеми, оферти и нескопосани рисунки, за да осмисля поредния си тъп работен ден.

Тази дума до голяма степен може да генерализира купесто-дъждовния циклон от емоции, които предизвиква у все по-рядко впечатляващото се мое съзнание музиката на Стивън Уилсън и висококомпетентните му съратници.

Pages