Subscribe to

Докато в половината светещи прозорци из околния пост соц квартален ландшафт косвено се вижда как средностатистическият сънародник тъпче смело бобец и сармички, а някои попрекалили с греяната и домашното винце вече пукат смело, въоръжени с арсенал, конкуриращ успешно военната артилерия, у мен се въртят неясни мисли за коледните клишета като цяло.

Когато улиците на и без това пренаселения град тотално се задръстят от диви орди от самодоволни малоумници, обладани от невъздържана шопинг треска, нормалният човек се чуди дали да се весели на трагикомичните сцени като страничен наблюдател, или да изпадне в дива ярост пред огромната лайняна стена от битов идиотизъм.

Фекалните всекидневни обстоятелства оставят човек сам вкъщи вечер и поради необходимост се налага да се прави на какъвто не е, нескопосано сред тенджери и котлони.

Pages