Кафявата страна на луната

Според старото клише когато човек умирал, животът му минавал като на лента пред очите. Не знам дали днес умрях, но определено днешната продукция мина през няколко театрални действия, удивително напомнящи последните няколко дена от скучния ми живот: - системата за далечно предупреждение се включи още рано сутринта, когато фино регулираният тромпетен тембър на тънката и мелодична сутрешна пръдня показа признаци на добре затегнат сфинктер, който очевидно има какво да пази от посегателства; - преамбюлът започна с лайнениум тременс (сериозни количества кафява маса, разместващи червата и свирещи по завоите), последван от заплашително дращене в ректума; - след кратки родилни мъки успешно изстрелване на сателит тип Тапа в окологъзна орбита (стъпка, обрисуваща вчерашното ми гладуване) - последващи клокочения на Везувий, явно резултат от безмисленото ми натъпкване с какво ли не, за да преборя вчерашното неядене; - приключване на катарзиса с леки потоци от кафява прогаряща лава, може би скъп закъснял спомен от KFC-то оня ден, което си мислех, че е безвъзвратно изчезнало нейде в мен. Сценарий за филм направо. На ужасите.