Отново
Безкрайната лудост на пседомузикалното консуматорство взима поредната си лесна жертва в мое лице, тъй като обзет от разни ефимерни вътрешни планове, отново започнах с поредица необмислени постъпки.
Измамно примамлива обява в холандски онлайн битак в комплект с подвеждащото сладкодумие на местен приятел ми бяха достатъчни да влезна в още по-дълбок преразход през гадните празници, а в мавзолея да кацне следната машинка:
След което вече нямах друг избор, освен да впрегна сложна бай-ганьовска схема за докарване на отдавна набелязаната суровина през 47 щата в 48-ми и оттам към милата ни родина за кратка схватка с родната митница, където 20 лева по-късно си тръгнах с това:
След досадна и безкрайна вечер, изпълнена с колофонни изпарения, изгорени с поялник пръсти и процедени през зъби злостни клетви, сътворих и необходимия кадаиф за навръзване на системата, а от цената на нойтрик жаковете още ме боли аналното отверстие.
Наложи се най-накрая да се изправя пред проблема с невъзможността да се закачи какъвто и да е вид clip-on държач за микрофон на толкова иначе красивия старкаст на Тама.
Изостанал чарколяк от последните ми икейски придобивки и няколко интимни шлосерски мига край менгемето родиха следното неособено красивно решение:
Като идеята в случая е аудиксовият D-vice да се зашипе между грозно изрязаната ламаринка и задната част на старкаста, след което позицията на микрофона да се нагласи с гъвкавия gooseneck:
Но поради намалената бройка D2-та спрямо разточителната ми колекция от томове, ги наслагах дилетантски в междинни позиции, колкото да мога да направя все пак някакви контролни тестове:
Както и D4-ката при по-големите:
Две чинелни стойки от вечния безсмислен резерв, от който смятам да се освободя в най-близко време, играят ролята на ghetto fix за микрофонни стойки, предвид нежеланието ми да давам кинти и за такива:
И след безвъзвратно изгубеното време за всички тези протяжни, но за сметка на това досадни приготовления, естествено не остана кога да седна да се занимая по-обстойно с шумоизвличане, защото дори в петък друпалът не иска молитва, а мотика.
Иначе първоначалните впечатления общо взето са противоречиви, защото безнадеждно кафявият ми мироглед успява с мрачни видения на картови извлечения да удави какъвто и да е пионерски ентусиазъм от първия успешно записан звук в домашни условия.
Дали е имало смисъл от всичко това, ще се види някъде в неопределеното бъдеще, но точно в момента на дневен ред са песимистично-риторичните въпроси къде беше всичко това, когато ми трябваше и за какво ми е сега, когато нито имам какво да запиша, нито с кого нито защо, нито как, предвид трагичното ми състояние на дълго време несвирил, но за сметка на това перманентно вкиселен псевдобарабанист.
То пък да беше нещо ново.
Както и да е, да са ми честити.
Comments
Коментар от Anonymous на Permalink
момче, дай го по-ведро.... ще стане смазващ звук и ще направим 10000 албума :)
Коментар от Николай Цветков на Permalink
Ммм, нова радост за сметка на съседите. А, честито! Пожелавам силни пръдни, с подобаващ резонанс на тъпаните и качествено отражение в микрофоните!
Коментар от zyl_oiliuff на Permalink
мдам, позната история, само дето моите консуматорски напъни свършват пред щанда за алкохол в карфур...
Коментар от racerx на Permalink
Тъкмо си смених струните и аз :D
Коментар от Бате Ники на Permalink
Намирисва ми на зле похабено време и познатия звук на профучаващите край ушите ти крайни срокове отново ще напомни неизбежно за това...
А иначе инвестицията си струва, стига да и намериш приложение, че аман от скъпи хобита :)
Коментар от Някой реже нещо... на Permalink