Парти-фарти

Истинският ветеран от кафявия фронт знае, че винаги трябва да се вслушва в дълбоко скритото си чревно аз, дори когато сигналите са с мистично-пожелателен характер и все още се ретранслират от системата за ранно предупреждение.

Но заплеснат в зациклилото си предкомпютърно съществуване и други тривиални условности, аз лекомислено пренебрегвам леките намеци изотвътре и още неразтоварил сутрешните складови наличности, се отправям към сериозно изпитание за волята и ректума ми - градинско пържолено парти.

С течение на времето и натрупване на погълнатото, ситуацията започва кризисно да ескалира, като тежестта откъм работния край инициира болезнено-спешни родилни контракции, каращи ме да впрегна последни сили в задържане на бушуващите стихии, докато с капки пот по челото отлагам момента на истината.

Но съдбовният час на истината рано или късно настъпва и чрез няколко измамно-обходни маневри ужким разглеждайки двора, ловко се шмугвам във външния кенеф, за да отдам дължимото на ядосаните фекални богове, смирено приклекнал над старозаветния олтар с форма на триъгълна дупка.

Трескави секунди на обратно броене, импровизираният Байконур изстрелва мощен непилотиран снаряд с форма и консистенция на горд планински масив, а въпреки старателните ми опити за звукова дискретност, събитието е ознаменувано с протяжен осцилиращ сигнал, доста сполучлива имитация на Хищника.

Допускам, че драматичните обрати едва ли са останали неусетени от разпънатата в непосредствена близост градинска маса.

Приятен апетит, скъпи гости.

Comments

Негре, някой ден ще заснема филм по разказите ти. The Shit Movie.

Не знам кой актьор ще бъде достатъчно подходящ да изиграе образа на лиричния герой - хронично кисел, затлъстял и с космат задник. ;)

Е мерси ебати.