Subscribe to Спортна злоба

Спортна злоба

При застоялото, летаргично и самотно ежедневие, което съм разработил до съвършенство с годините, единственият работещ метод да преборя латентното съществуване и да направя решителната крачка е чрез класически немски блицкриг - сутрин още докато се усетя, вече съм на 20тата коремна преса, а следобед докато се начудя кога да почна тренировката, вече привършвам първата загряваща серия.

Това ще да е начинът.

Чудя се как успях да я докарам дотам, че да се налага да надхитрям самия себе си за такива елементарни неща.

Още не съм привършил и първата седмица от толкова дълго отлаганото ми завръщане към света на лостовете, дъмбелите, отлятия чугун и телесните миризми, а вече съм заформил първокласна мускулна треска на почти всички основни мускулни групи до стадий на почти пълно обездвижване. Тепърва ми предстоят още два дена от новата програма, които нямам никаква идея как ще успея да постигна, но предвид заглавието на категорията, ще се наложи, макар и с цената на свидни болки и скверни слова.

Нищо, както е известно, болката ме кара да се чувствам жив.

Предмишниците болят, не можеш да пишеш на клавиатурата и си се изсипал на стола като торба с лайна, потен и изморен и смазан.

Защото допреди малко в изблик на моментна обществена значимост си решил да изринеш снега пред входа на вехтия си блок, като причините за това са неясни и включват отчасти някакви заглъхващи отзвуци от кипящата от живот младост, когато трябваше да изразходваме енергията по всякакви начини; отчасти и плахи опити за изкупване на съкооператорската вина, която изпитва всеки барабанист, живеещ и мъчещ се да свири в блок.

Pages