Изненада

Опитът е показал, че общо взето клони към нула шансът някое мое много лично разочарование веднъж вече преживяно, впоследствие да бъде толкова категорично извадено от лайняното блато на кофти спомените и лъснато до истински рокстар блясък.

Именно заради това вчерaшният концерт беше един истински антифекален прецедент след описаните ми тук чуждоземски неволи преди време.

Съвсем накратко казано - въпреки непредразполагащата хаджидимитровска гнус Марти Фридман и подопечната му банда от откачени японци унищожиха всичко живо и не оставиха капка съмнение къде е истинският рокендрол.

Цял ден запознавам обстойно съседите с Dragon's Kiss и още съм във еуфория, колкото и да е нетипично.

И за да спазим утвърдената стилистика, не мога да не споделя аналната болка от безрадостни псевдо-музикантски умозаключения.

Нечовешки енергийни концерти като този само затвърждават дълбоките ми вътрешни подозрения, че колкото и да се пънем тук, никога няма да можем толкова истински да пресъздадем на живо музиката, дори и някакси да сме я измислили добре.

Но това е положението.

А, да, ето и снимки, този път много, защото са от сърце.

Comments

Негре, аз вярвам, че ако спрем да пием оцет, намерим какво да кажем и открием как да не ни е срам от "кво ще кажат хората", ще стигнем и ние до енергията и умението да я съчетаем, сори за тавтологията, с умения.

А аз не вярвам вече в нищо, негре.

Лъжеш, негре! :)

Въй, Мартин от кога разстъргва на PRS ве, лудница? :-)

Доста яки снимки, комшо, машала! Кефи ме туранагите колко са изтрещели. :-D