Изненада
Опитът е показал, че общо взето клони към нула шансът някое мое много лично разочарование веднъж вече преживяно, впоследствие да бъде толкова категорично извадено от лайняното блато на кофти спомените и лъснато до истински рокстар блясък.
Именно заради това вчерaшният концерт беше един истински антифекален прецедент след описаните ми тук чуждоземски неволи преди време.
Съвсем накратко казано - въпреки непредразполагащата хаджидимитровска гнус Марти Фридман и подопечната му банда от откачени японци унищожиха всичко живо и не оставиха капка съмнение къде е истинският рокендрол.
Цял ден запознавам обстойно съседите с Dragon's Kiss и още съм във еуфория, колкото и да е нетипично.
И за да спазим утвърдената стилистика, не мога да не споделя аналната болка от безрадостни псевдо-музикантски умозаключения.
Нечовешки енергийни концерти като този само затвърждават дълбоките ми вътрешни подозрения, че колкото и да се пънем тук, никога няма да можем толкова истински да пресъздадем на живо музиката, дори и някакси да сме я измислили добре.
Но това е положението.
А, да, ето и снимки, този път много, защото са от сърце.
Comments
Коментар от negre на Permalink
Негре, аз вярвам, че ако спрем да пием оцет, намерим какво да кажем и открием как да не ни е срам от "кво ще кажат хората", ще стигнем и ние до енергията и умението да я съчетаем, сори за тавтологията, с умения.
Коментар от Victor на Permalink
А аз не вярвам вече в нищо, негре.
Коментар от negre на Permalink
Лъжеш, негре! :)
Коментар от Y на Permalink
Въй, Мартин от кога разстъргва на PRS ве, лудница? :-)
Доста яки снимки, комшо, машала! Кефи ме туранагите колко са изтрещели. :-D