Чудя се кое скорошно постижение заслужава повече съмнителната чест да бъде възвеличано в настоящия шлог.
Впечатляваща беше оняденшната ми категорична бомбардировка, която ме накара да се замисля, че щом в литературата има познато нещо като малък зелен каменояд, то бих могъл да причисля недостойната си особа към аналогичния вид голям кафяв каменосер.
Мазето е в прах, мръсотия и котешки лайна, но го пълня.
Цялото мизерно имущество е в кашони и отива долу при лайната.
Вехтият апартамент е в дълбока нужда от оправяне.
Майсторът е в очакване и той да вземе някой лев.
Левът е в банката и не е мой, но ще го харча смело.
Роднините са в тежест и само пречат и ме дразнят.
Желанието ми е в дълбок застой, изобщо не ми се започва.
Работата е в още по-дълбок застой, което пък не е нищо ново.
Банковата ми сметка е в очакване някой някога да реши да си плати.
Не мога да скрия, че винаги изпитвам екзистенциална доволност и леко егогъделичкане, когато някой открито си признае, че съм го вдъхновил в дадена насока.
По този повод не мога да не представя с известна гордост днешния гостуващ автор на толкова популярната кафява рубрика. Дами и господа, аплодисменти за г-н Райков. Пляс-пляс-пляс.
Created by Arrakis Studio