Облаци от най-черни мисли тържествено маршируват централно в междуушното пространство, а упоритата болка в главата спорадично се раздира от заслепяващи светкавици на яростно безсилие, точно както нощните часове бавно се търкалят, разделяни условно от ставане от компютъра за кратък оглед на угасналия нощен пейзаж и гълтане на поредния беналгин.