Subscribe to

Въртейки се сутрин в опърдяните чаршафи, цепиш времето преди ставане на все по-малки парчета, докато обичайните екзистенциални мисли за безнадеждната обсраност на битието се смачкват от менгемето на преплетена чернилка от мутиращи парчета вечно неработещ код.

В полузаспалата сутрешна мъгла на подпухналите ми сеннохремави лигавици се прокрадва лека изненада, когато заедно с поредното кихане рязко се изстрелва газов откос, от който става ясно, че ситуацията хич не е под контрол.

Удобни оправдания като лайняния океан от изпилени нерви покрай безкрайния идиотизъм на милия г-н клиент, или все така мрачната купесто-дъждовна облачност на междуушното екзистенциално недоволство, винаги могат да се намерят.

Pages