Subscribe to

Освен нечленоразделното изражение на ръбати родилни мъки и спорадичните газово-интестинални изстрели, обичайният саундтрак към фекалните ми приключения е главно тишината на едноличното бойно поле.

Всепоглъщаща тежест на поколения наслояван дълбок и непреклонен соц във вечния му бастион - морето от червено-кафяви седалки в зала-едно-на-ендекату-на-културата.

Както гласи старото клише, they say a picture is worth a thousand words, особено ако са изнасилени, така че ето:

Pages