Subscribe to

Винаги ми е тегаво изнасиленото описване на прясно отминали събития, в които съм участвал, само и само да се спази шлоговата стилистика и първоначалната ми denial реакция беше хладно да си замълча, но в крайна сметка когато нещо е направено и протекло както трябва, е хубаво да се знае и помни.

Потънал в хаотичното безвремие от грипни сополи и безкрайни друпалски css-и, естествено се сетих в последния възможен момент да сътворя скромна покана на камерната шлогова аудитория за поредното музикално деяние, в което съм намесен.

Колкото и така нареченият ти здрав разум да осъзнава безмислеността на това действие, в кафявите тресавища на съзнанието ти година след година продължават да изплуват вехти спомени, свързани не толкова със значителнии случки в незначителното ти съществуване, колкото с поокаляни и изкривени от времето мисловни пясъчни замъци.

Pages