Subscribe to Културно-масовик

Културно-масовик

На фона на все по-масовите финансови препирания по време на криза, известни за пред обществото като "концертен живот в милата ни родина", не мога да не обърна вниманието ви към следното гениално произведение, дело на добър приятел и талантлив съратник в делата концертни:

Joke The Balkans (цопирайт Кольо Рамоун)

Приятно хилене.

Ин Флеймс, дойдоха, видяха ламаринения соц паметник, известен като Аско Деница, посвириха, пък си тръгнаха.

Ърбън Грей дойдоха, стовариха завидно количество качествена техника на сцената, смляха ушите на младите метъли, пък си тръгнаха.

Признавам си, че днес излезналото официално инфо за новия албум на DT като че ли не ме хвърля в трепетни радости и въжделения, както примерно се случваше преди 10тина години. По-неприятното е, че проблемът се корени не в качеството на продукцията им (противно на мненията на доста псевдо критици, които намират за изключително актуално да се зъбят и да плюят DT единствено и само защото са DT), а в липсата на качество на музикалните ми рецептори, които явно са прекалено затлачени от кафяво ежедневие и трудно реагират и правят контакт. Няма значение, сигурен съм, че албумът ще е як и искрено се надявам да се окаже грешен сценарият, който първоначално ми се завъртя в главата - а именно, че издаването на инструментални миксове от всички парчета в албума като бонус диск е една мрачна прелюдия към смяна на персонала в съответния департамент. Колкото до вездесъщите DT критици, които само това и чакат и вече са наскачали да дисецират имената на песните и обложка, бих ги поканил учтиво да ми ядат лайната. Ама не много настойчиво, защото дори тази ми продукция си има стойност, която те не заслужават. DT си е DT, неразривна част от все по-безмисления ми живот.

Pages