...най-накрая се случи.
Въпреки всичките майсторски опити на ужким най-близките ми хора да осерат целия опасващ го времеви отрязък, въпреки ужасното ми пребиване и смъкване на половината кожа от единия пищял, въпреки депресивната пост-соц селска каварненска атмосфера, концертът се случи.
След като официално съм вече на турне, ми се струва, че в името на клишето и предвидимостта, трябва да системно да запознавам с развитието му широката общественост, информираща се от настоящия шлог (и възлизаща на 5-6 човека, явно нямащи какво друго да правят).
Размазал съм се в дъното на огромния си изкуствен стол тип президентски от Метро и с леко подаващи се издайнически сълзи в коравия иначе си взор гледам как Фейт Ноу Мор разцепват глухата английска провинция по шевовете.
Created by Arrakis Studio