Subscribe to

Появата на слънцето е непоколебима като сосната храчка, която ме посреща насред асансьорния под, а неуверените му лъчи стапят сутрешния скреж, размеквайки дълголетни слоеве мръсотия по всички повърхности на околоблоковия пост соц пейзаж.

Абсолютно безмълвен и разбит съм от могъществото на току що разказаната ми драматична случка, затова я споделям в пълния й натурален и уханен вид без съкращения:

Безрадостното, безсмислено, безгрупно и безметежно музикантско съществуване напоследък отчаяно се опитва да се компенсира чрез диарични изблици на консумеризъм, точно когато тържествено бях решил, че нищо повече не ми трябва.

Pages