Да се заинтригувам от компютърна игра само по инцидентния поглед към името й и прехвърляне на 2-3 скрийншота, е нещо ново.
Да ми стане интересно дотолкова, че да я сваля и пусна веднага, при положение, че винаги съм намирал повечето компютърни игри и особено в частност куестовете за досадни, пак е нещо ново.
Денят напредва във все така обичайното подмотване и отлагане на натрупала се отдавна работа, както и губене на време, висейки в интернет и отваряйки все същите сайтове, в които знам, че не се е появило нищо ново.
За да започне големият заминателен ден в задължителния кафяв нюанс, точно 20 минути преди срещата на летището се прееба резбата на централния винт на чинелния хардкейс, който дори не е мой. За щастие сравнително бързо успях да се справя с възстановяването на статуквото, но ми се стори, че това бяха най-инфарктните мигове с елементи на истеричност и безизходица, които са ми се случвали напоследък. По пода вкъщи още се търкалят няколко тръбни ключа, триъгълна пила, клещи и флакон WD40.
Created by Arrakis Studio