След цифром и словом три месеца животински хамалски труд, редуван с масивно изпилване на нерви по адрес на всякакви видове хитреене, наглеене и надлъгване от страна на толкова любимите на целия български народ "майстори", системно затъпяване поради общуване с примитивни човекоподобни същества по складове за строителни материали и нагълтване с обилно количество строителен прах, мога официално да доложа, че построяването на Мавзолея приключи.
Same shit, different day
01.06.2009
Same shit, different day Не искам да си лягам сега.
Не искам да се насилвам да заспя.
Не искам да се въртя цяла нощ пак.
Не искам да се будя сто пъти.
Не искам сутринта бавно да чакам да се развидели.
Не искам да стана с нежелание.
Не искам да се боря пак с наситено селския сутрешен трафик.
Не искам да изгубя още един ден, надзиравайки подмотването в Мавзолея.
Не искам да се прибера отново в чуждата къща, където нищо не ми е удобно.
Не искам утре вечер пак да седя и да не искам да си легна.
А май точно така ще стане.
26.05.2009
Same shit, different day Анадър иър даун дъ тойлет.
Въпреки остроумно подарените ми розови очила (мерси, Бозо, велик си!), уви, не мога да кажа, че околният ландшафт се проявява в различна от обичайната предоминантно кафява част на спектъра.
То е ясно, ситуацията занапред няма да става по-малко лайняна.
Ще трябва да свиквам като че ли.
Или поне до догодина същият спектакъл.
Pages
Последно
-
Re: НавременноVictor
-
Re: Скъпи спомениTry_again
-
Re: Mini me pt. 7 - мокетътИво
-
Re: Безкрайна безнадеждностПламен
-
Re: Превантивно pt. 3Данчо
-
Re: Превантивно pt. 2browseman
-
Re: На мястоХасан
-
Re: На мястоBrowseMan