Subscribe to Same shit, different day

Same shit, different day

Сутринта те мързи да правиш коремни преси, оставяш ги за по-късно. По същия начин отлагаш и няколкото мизерни упражнения с дъмбели, които можеш да правиш в домашна обстановка. Отлагането от сутринта е за обяд, после минава за следобед и накрая за утре.

Имах сравнително амбициозната идея тази вечер да излея дълга мизантропска тирада за всички неща, които ме дразнят в момента и напоследък, но реших, че няма да го направя, което само по себе си е достойно мизантропска постъпка. Така че ако някой чете това, да си представи нещо гадно по избор. Допускам, че не е като да няма варианти.
Защо ли когато цяла вечер висиш пред съответната програма, мислейки си, че с още малко взиране и свличане в стола работата ще се свърши от самосебе си, ситуацията се развива винаги по сходен начин? Вечерта расте неумолимо, ти се свличаш в стола все повече, шибаният флаш проект седи недокоснат, а фокусирането над някой кийфрейм ти се струва все по-сложен процес. Накрая затваряш всичко с измамната самооправдателна мисъл, че утре сутринта ще свършиш всичко за нула време "на свежа глава", въпреки че знаеш идеално, че свежата глава всъщност е една адски заспала глава, също толкова нетрудоспособна, колкото и вечерната изморена такава. Знаеш, че утре сутринта няма да изкомпенсираш нищо, знаеш, че си си пропилял цялата вечер в тъпо зяпане в проекта, знаеш, че не се прави така, но продължаваш да го правиш. Години наред. Що? Щото си тъп гъз. Лека и мека на всички останали тъпи гъзове, аз лягам.

Pages