Subscribe to Same shit, different day

Same shit, different day

Симулативните изтребителни игри, задължителната употреба на прякора Маверик и отрупването с прекалено много сглобяеми самолетчета никога не са били съществена част от пре-фекалното ми детство.

Хаотичната диария от друпалски променливи и полуразмити  конфигурационни схеми се блъска в кънтящото ми от бомбардировката съзнание, а подутите трудно нефокусиращи очи и вечно схванатият врат само допълват описанието на поредния фекален работен ден.

Беше може би единственият човек, който искрено се кефеше на нескопосаните опити да се прави прогресив в осраната ни родина.

Pages