Признавам си, че днес излезналото официално инфо за новия албум на DT като че ли не ме хвърля в трепетни радости и въжделения, както примерно се случваше преди 10тина години. По-неприятното е, че проблемът се корени не в качеството на продукцията им (противно на мненията на доста псевдо критици, които намират за изключително актуално да се зъбят и да плюят DT единствено и само защото са DT), а в липсата на качество на музикалните ми рецептори, които явно са прекалено затлачени от кафяво ежедневие и трудно реагират и правят контакт. Няма значение, сигурен съм, че албумът ще е як и искрено се надявам да се окаже грешен сценарият, който първоначално ми се завъртя в главата - а именно, че издаването на инструментални миксове от всички парчета в албума като бонус диск е една мрачна прелюдия към смяна на персонала в съответния департамент. Колкото до вездесъщите DT критици, които само това и чакат и вече са наскачали да дисецират имената на песните и обложка, бих ги поканил учтиво да ми ядат лайната. Ама не много настойчиво, защото дори тази ми продукция си има стойност, която те не заслужават. DT си е DT, неразривна част от все по-безмисления ми живот.