Това се получава, когато пианист измисля теми, подходящи почти изцяло само за неговия си инструмент, китаристите предпочитат да се оплакват от това, вместо да седнат да родят нещо, басистът свири до-до-до, сол-сол-сол, а при мен виси тягостното чувство, че виждам някаква по-пълна картина на парчето като аранжимент, но е през толкова гъста мъгла, че не мога да я формулирам ясно, без да се налага да муча фалшиво и останалите да ме гледат неразбиращо. И после що толкова бавно правим нови неща. Щото е сложно, що.