Subscribe to
Не те знам кой си, нито дали се обаждаш по работа, или защото много ти е домъчняло за мен, но нали не си мислиш, че ще ти вдигна телефона като ми звъниш в 8 сутринта от непознат номер? Мразя истерично звънене на телефони, както рано, така и късно сутринта. Мразя и да ме мързи да се занеса оттатък да си направя коремните преси, но в този миг ставам и отивам.
Неделната утрин винаги започва много обещаващо, когато в просъница изрежеш двайсетсекундна могъща звучна пръдня, извиваща се през три тоналности в четвърта, а спящата ти приятелка изведнъж ококори очи и ти те прогори с изключително обвинителен поглед, след което да заспи отново в знак на протест. Чудя се дали съседите са в течение на този ми талант. Струва ми се, че няма как да не са.
Обикновено уикендът е време за доработване на всичко, отлагано през седмицата, но днес получих предложение за небрежна свирня със стария си приятел Бозо, който е известен с факта, че е похвално ентусиастичен на тема музиката като цяло и освен това поддържа прекрасна колекция от китари, както и дръмсет, будещ най-искрена завист дори и у най-оборудваните колеги в милата ни родина. След проточило се посещение на приземния етаж на къщата му, така добре аранжиран с гореописаните притежания, общо взето мога да обнародвам следните твърдения: - Mapex Saturn са чудесни барабани - K Custom Dark Crash на моменти почти успява да разколебае вярата ми в Sabian - до голяма степен съм разочарован от K Custom Hybrid сплешчето, а имах високо мнение за цялата серия досега - 12 инчовото дървено барабанче на Mapex е нещо, което всеки би трябвало да има - да свиря на чужди барабани ми е крайно неудобно - явно вече съм прекалено изветрял, защото ми е трудно да запомням неравноделните творения на Бозо от първо чуване - продължавам да съм куц кон с двете каси, колкото и да си намирам винаги оправдания за неможенето си - трябва да свиря повече Нищо ново под слънцето като че ли. Както и да е, мерси за приятното изкарване, скъпи Бозо.

Pages