Защо трябва когато пет човека са се събрали с идеята да правят музика, т.е. да си доставят един или друг вид удоволствие, трябва вместо това да си пилят нервите един на друг с дребнави и тотално безмислени заяждания? Защото когато цял ден сме трупали лайнян товар, често имаме склонността да го преливаме на човека, който е с нас след ежедневното лайнонатоварване, известно като работен ден, бил той група, или сигнификънт адър, или и двете. Практиката е до голяма степен грешна и води до негативни резултати, както в развитието на отношенията между теб и съгрупниците ти, така и към сигнификънт адър-а, отразява се на музиката, която се опитвате да сътворите заедно, а не на последно място, след лайнопреливането не ти олеква, както би следвало, ако беше на трона. Затова скъпи Жоро, всички съзнаваме, че има кой да ти къса нервите по цял ден, но моля те, не си го изкарвай на Тошо или на останалите нас, защото въпреки че сме ти свикнали на старшинския изказ, на моменти е ненужен и се дразним. Освен това престани да натякваш колко ни бил помагал дъртия алкохолик, защото единственото, което прави, е да те облъчва да харчиш повече пари в псевдостудиото му, в което услугите не отговарят на ценоразписа, колкото и да сте приятели и да си пиете бирите заедно. Скъпи Тошо, съзнаваме, че спираш цигарите и си вечно нервнотичен, ама след като виждаш, че се опитваме да ги догодим идеята, прояви малко търпение и ни изчакай да я победим, вместо да я заебаваме и после да се чувстваш недооценен. След което да се сърдиш показно и да се прибереш да се оплакваш на жена си какви сме гъзове. Гъзове сме, така е. Скъпи Вальо, дълбоко оценяваме факта, че си завършил консерватория и можеш да броиш размери като 7/8 и 9/8 и от добро желание се опитваш да ни помогнеш, но месейки се във взаимоотношенията ни и упорито напъвайки се да покажеш колко добре си го схванал размера, наливаш масло в огъня и успяваш да донервираш всички. Освен това в консервата май не ви учат, че важното не е къде е 1 на такта, а какво се случва между 1-тата. Скъпи Викторе, научи се най-накрая когато имаш да казваш нещо на някой, да формулираш мисълта навреме и да го обнародваш ясно и с интонация, предразполагаща привличане на вниманието, вместо да се прибираш и да си го изкарваш на въображаемата несъществуваща публика в скучния си лайнян блог. Скъпа обкръжаваща всекидневна пост соц реалност, писнало ми е от тебе. Яж лайна и мри.