Току що пристигналата нова поредна железария ми даде повод да продължа с безмислените си писания на тема барабанен хардуер, което и започвам в тоз час, вместо да върша нещо по-полезно, което би ми докарало постъпления, вместо обратното. Така е то, всеки луд с номера си.
Още не съм привършил и първата седмица от толкова дълго отлаганото ми завръщане към света на лостовете, дъмбелите, отлятия чугун и телесните миризми, а вече съм заформил първокласна мускулна треска на почти всички основни мускулни групи до стадий на почти пълно обездвижване. Тепърва ми предстоят още два дена от новата програма, които нямам никаква идея как ще успея да постигна, но предвид заглавието на категорията, ще се наложи, макар и с цената на свидни болки и скверни слова.
Нищо, както е известно, болката ме кара да се чувствам жив.
Разрешете да доложа, че последните два дена се е разгърнал мащабен военен фронт. На равни интервали се чуват бодри картечни откоси, на моменти преливащи в по-сериозни звуци от зенитната артилерия, а съпътстващото ухание докладва за масирана употреба на бойни отровни вещества. Бомбардировките са два-три пъти дневно, като последната такава беше съставена от огромни дълбочинни мини, изпратени по наскоро пуснатата с почести и звучни салюти подводница (виж няколко поста по-надолу).
Ситуацията е нормална, всичко е кафяво. Рапорт даден, рапорт приет.
Pages
Последно
-
Re: НавременноVictor
-
Re: Скъпи спомениTry_again
-
Re: Mini me pt. 7 - мокетътИво
-
Re: Безкрайна безнадеждностПламен
-
Re: Превантивно pt. 3Данчо
-
Re: Превантивно pt. 2browseman
-
Re: На мястоХасан
-
Re: На мястоBrowseMan